Когато осъзнаеш!
*че всичко е плод на съзнанието ти*
Вярваш ли, че когато онази излюзия за живота изчезне
оставаш празен, а болката, че си бил участник в пиеса,
сътворена от теб е огромна, носеща дълбока празнина.
Вярата в теб е обновяваща, но винаги е нужна реалност.
А вярата в острещният е смисъла на съществуването ти.
Кой казва, че живеем за себе си и собственото си его.
Непризнат живота ни, осъзнат ли е?!
Или осъзнат, заслужен ли е?
Моята трагедия или комедия или
просто съществуване произлиза от две кратки думи
Обичай и обичан бъди!
Това ли е същността на живота ни?!
Обичайки, обичани ли ще сме?
А обичани едва ли ще обичаме, няма равнопоставеност в
природата, винаги има жертви.
Жертвите са тези които се нуждаят от любов, подкрепа
и търсят неистово тези емоции.
Търсейки попадат на противоположното на себе си
очаквайки да осъзнаят собствената си значимост.
Обновяват се, живеят, дишат до момента в който,
отново осъзнаят, че те не са намерили отговора,
който се е загнездил дълбоко в тях, а той е:
Съществуваш, но коя е твоята мисия / цел/?!
И отново попадат във водопада на емоции и мисли,
Отново са сами на отстрещният бряг,
познат и неразгадан...повтарят се събитията, нали?
А ти приятелю, осъзна ли своята история, своята мисия?!
Не ми отговоряй, просто се замисли!
Pozdrav za teb!
26.01.2010 15:25
